instrukcii-za-rabota-s-dihatelen-testПровеждане на дихателния тест за хеликобактер пилори

1.Свързваме индикаторната пластмасова тръбичка посредством  малък  маркуч със спринцовка за еднократна употреба от 25мл.

2.Тръбичката се поставя в устната кухина на пациента под  45 градусов ъгъл към небцето. Тръбичката се държи от пациента, като се следи, тръбичката да не опира в меките тъкани и да не попадне в нея слюнка.

3.Пациента вдишва 25 мл. въздух , а със спринцовката се изтегля издишания въздух. Времето за засмукване е 20 сек.

4.Отделяме индикаторната тръбичка от спринцовката и измерваме с линийка височината на показателя в мм. Измерването на оцветената колонка може да се направи и по скалата на етикета. Полученото число е изходната концентрация на амоняк в устата.

5.Разтваряме уреята – 0,5 гр. В 10 мл. вода и даваме на пациента да изпие съдържанието.

6.След 3 мин. Свързваме другия край на индикаторната тръбичка посредством маркуча със спринцовката и повтаряме стъпките от точки 2-4. В този случай полученото число, ще означава нивото на амоняк след изпиване на уреята.

7.Оценяваме резултата. Ако, разликата между първото и второто измерване е по-голямо от 2мм. – анализа е положителен. (+)

За по-голяма точност  при отчитането на резултата трябва да използваме номограмата:

А) Отбелязваме на номограмата по вертикалната ос – базовата концентрация на амоняк в устата и точка по хоризонталната ос – увеличаване на амоняка, след изпиване на уреята, т.е. разликата между първото и второто измерване.

Б)Отбелязваме точката на пресичане на линиите успоредни на осите на точките.

В) Оценяваме резултатите от монограмата: ако пресечната точка се намира извън сектора на елипсата с център в началото на координатите, то има инфектиране. Ако, точката на пресичане се намира в първия сектор на елипсата, т.е. близо до началото на координатите, то няма инфектиране.

Методът е резултат от научна изследователска работа, започнала още през 1992 г. в Санкт-Петербург, и се провежда и до днес от неформална група от експерти в различни области, работещи над създаването и подобряването на медицинска диагноза на състава на въздуха.